Детството е времето, към което всеки човек се връща с чувство на носталгия и романтика. Когато си дете някак всичко е по-лесно, по-ясно, по-красиво и по-истинско. С всяко изминало поколение обаче детството придобива нов облик и нови измерения, съвсем различни от предходните.
Днес децата получават GSM още на 4-5 години (ако не и по-рано), те играят на таблети и компютри. Има специални детски ресторанти и стриктно се следи с какво се хранят (макар с всяка година затлъстяването сред децата да бележи ръст). Носят маркови дрехи и ходят на училище с повече джобни отколкото е месечната заплата на учителката им.
А как изглеждаше детството през 70-те и 80-те? Как въобще хората, изживели най-забавните си моменти тогава са оцелели до днес без всички придобивки, с които се занимава днешната младеж?
Ммм…филия с лютеница и сирене
Ядяхме филии с лютеница и сирене…домашни кифлички с мармалад…бухти…да, много мазнини и въглехидрати поемахме, но играехме по цял ден на улицата и изразходвахме всички калории. Затова много рядко някой беше с наднормено тегло.
Колите преди бяха без колани на задната седалка, сега децата са защитени не просто с колани, а със специални седалки. На тези седалки обаче никога няма да е толкова забавно, колкото ни беше на нас, докато подскачахме и играехме нетърпеливо докато стигнем, накъдето сме се запътили.
Никой не караше колело с каска или наколенки. Вярно, че колената ни и до днес са в белези, но всеки белег е спомен и то безценен. Днешните деца по-скоро приличат на костенурките нинджа, екипирани като за война, когато просто излизат да покарат колело.
Никога не сме пили специално пречистена вода от също толкова специални шишета. Пиехме вода от чешмите по улицата или пък всички общо заедно от едно шише. Заедно ближехме един сладолед … и бяхме по-здрави от всякога.
Как ли сме живели без GSM-и? Уговаряхме си среща и ако някой закъснееше с 15 мин. не беше проблем, чакахме без да се притесняваме. Сега, ако някой закъснее с 2 мин., това незабавно е последвано от телефонно обаждане и искрено притеснение за здравословното му състояние.
Преди дори не използвахме звънците на вратите, макар и да ги имаше. Просто заставахме под балкона и викахме името на приятеля си. Да, важно е всички да разберат, че излизаме и който иска може да се присъедини.
Да играем на дама, на криеница, на ластик, на стражари и апаши, на кър…не давам тези спомени и за най-скъпия Playstation.
Игра на криеница
Не само оцеляхме, а много се забавлявахме през цялото това време. За съжаление обаче не успяхме да предадем тази енергия, чистота и естественост на нашите деца. Заради трудностите, опасностите и притесненията си, опорочихме детството на нашите деца. Е, дано те никога не го разберат и искрено се забавляват по време на най-хубавите години от живота си.
