От витрините на всеки магазин ни наблюдават пластмасовите превъплъщения на едни изкуствено перфектни хора. Манекените са изваяни, без нито един дефект, стройни и прекрасни, така, както някой е решил, че трябва хората да изглеждат.
Да, но хората не са еднакви, нито са перфектни. Да не кажа, че е абсолютно изключение да се намери човек с мерки на манекен. Някой решава да налага стандарти, а това в повечето случаи комплексира хората. Красотата не е нито в симетрията, нито в перфектността.
Pro Infirmis е организация за хора с увреждания. Те по-добре от всеки знаят какво е да се чувстваш далеч от тъй наречената перфектност, но това не влияе на самочувствието им и те са открили начин да представят своята красота без да се притесняват от различията си.
Организацията Pro Infirmis работи по проект, който се казва „Защото кой е съвършен? Приближи се.“ Те създават манекени, представящи реални хора и техните истински физически увреждания.
Истински хора и истински манекени
Този проект е едно от най-достойните и стойностни неща, за които някога сме чували. В България, за съжаление, хората с увреждания сякаш не са част от обществото. Те са скрити по домовете си, без възможност да водят един нормален живот. Нямат условия да се придвижват, нямат условия да работят…понякога нямат причина, за да съществуват.
Хората с увреждания просто имат физически проблем, което не влияе на тяхната душевност, емоционалност и красота. Трябва да се научим да гледаме на хората отвъд техните недостатъци и проблеми, да не ги забелязваме, да не им отдаваме значение…а ние в повечето случаи ги сочим с пръст и фокусираме вниманието си именно върху тях.
Хората с увреждания трябва да са пълноценни граждани на нашето общество. Трябва да се отървем от предразсъдъците си. Както има хора с руси, така има хора и с кафяви коси….сини или черни очи….различията ни правят красиви и интересни, а е бива да са повод за изолация и отритване от масата.
